НИМХ отива под шапката на МОН. Не им стигали парите, които им давал БАН. Много шум, много врява! Малки им били заплатите. Дори протести стъкмиха. Щели да престанат да работят.

Ами те отдавна не работят както трябва.

Основно задължение на НИМХ е наблюдение, документиране и направа на прогнози за атмосферните и хидроложки процеси -  валежи, температури, вятър, речен отток … преобладаващо се прави допотопно -  ръчно отчитане в периодичност, недостатъчна за използването на данните в съвременни методи за прогнозиране. Мрежата от метеорологични пунктове и хидрометричната мрежа в дадено поречие не са взаимно обусловени за установяване на взаимовръзката валеж-отток. Няма единен център, където информацията да постъпва в реално време и да се обработва своевременно автоматично. Данните от наблюдението се заключват в сейфове с няколко ключа за да не могат да бъдат ползвани, освен от няколко превилегировани служители. И това въпреки, че те, и цялото НИМХ, се издържат от данъците на народа и тяхната продукция, съгласно закона, е обществена собственост. Това, което се представя на обществото е обобщена информация, която, освен за обща представа, не служи за друго.

Освен това, когато ние се интересуваме от оттока на реките, освен количеството, за нас е интересно и качеството на водата. Тези две характеристики са взаимосвързани. Но НИМХ не се интересува от качеството. То се измерва от друга институция – ИАОС към МОСВ. Изкуственото отделяне на тези взаимосвързани характеристики затруднява техния анализ.

След закриване на Института по водни проблеми (ИВП) и прехвърлянето на научния му състав и тематика към НИМХ основно негово задължение е не само тематиката по формирането на речния отток, съответно водните ресурси на страната, но и решаване на научните проблеми, свързани с тяхното оптимално използване.

Когато беше водната криза, 1994/95 г, и покрай нея огромният натиск от заинтересовани институции и компании за изграждане на скъпо струващия (няколко милиарда долара) и екологично вреден за планината  ВК „Рила“, единствен ИВП се противопостави и даде научнообосновано решение на проблема. НИМХ беше сериозно обвинен за некачествена информация и липса на такава за водния баланс на яз. Искър. Благодарение на ИВП бяха спестени милиарди долари на държавата. Сега никой не говори за липса на питейна вода за София.

Когато Тодор Живков и Николае Чаушеску, по време на ловните си излети в Делиормана, се договориха за изграждането на язовирната стена на р. Дунав и строителството даже започна, единствено ИВП излезе на амбразурата и доказа,  подкрепен от няколко други институти от БАН, икономическа и екологическа несъстоятелност на хидрокомплекса. Отново бяха спасени десетки милиарди неефективни и екологически несъобразни инвестиции.

През втората половина на миналия век у нас бе изградена каверната за ПАВЕЦ „Чаира“, най-голямата на Балканския полуостров (в нея можеше да се вгради един 10 етажен блок). ИВП със свои модели реши проблемите, свързани с нейната устойчивост. ИВП участваше в решаване на проблеми по устойчивостта на редица големи язовирни стени в страната. Дори, когато се появи проблем с устойчивостта на тунела за метрото от стадион „Левски“ до „Жолио Кюри“, отново ИВП даде решение. Даже и сега проблеми по устойчивостта на яз Бели Искър се решават с участието на пенсионирани от ИВП кадри. Това не се вижда от обществеността защото нищо впечатляващо за обществото , като катастрофи и аварии, не са се случили.

Решението на БАН за закриване на ИВП бе голяма грешка. Създаденият в НИМХ департамент постепенно дегенерира и на края бе закрит. Ако в настоящия момент възникнат сериозни проблеми по използването на водните ресурси на страната (недостиг на вода, водна криза, наводнения и т.н.) няма кой да ги реши. Дори да извикаме специалисти от чужбина, няма научен потенциал в страната, който да рецензира експертизите им.

Сега, БАН се опитва да поправи грешката, но чудо ще е ако решението й за създаване на Институт за изследване на климата, атмосферата и водите проработи. Оставащите в БАН кадри са с нищожен научен потенциал. За да бъдат привлечени кадри от вън са необходими две неща – добри заплати и условия за работа. Пари за добри заплати – няма. Условия за работа – също. Много от научните задачи на бъдещия научен институт са свързани с наличието на минала и настояща първична информация за валежи, температури, отток, които НИМХ е приватизирала и пази със зъби и нокти.

В обществото витае мнанието, че БАН създава новия институт с единствена цел да запази част от недвижимото имущество (сгради и терени), които се стопанисват от НИМХ. Дано не е така. По-важно е да се бори за създаване на условия за работа на новия институт като, освен материалната база,  осигури правото за свободно ползване на първичните данни от мониторинга  на НИМХ от  заинтересованите институции и граждани, в това число и на БАН. Ще се премахне един анахронизъм – присвояване на продукт за лично ползване, платен с публични средства, и ще се спомогне за решаване на редица важни за общественото развитие проблеми, в които водата е важен и неотменим фактор.

Проф. д-р инж. Тодор Христов

Директор на ИВП (Институт по водни проблеми към БАН), 1993-1995, Зам. Директор на ИВП, 1989-1993, Научен секретар на ИВП, 1978-1989, Р-л секция „Теория и устойчивост на хидротехн. съоръжения” в ИВП, 1978-2000, Научен сътрудник, доцент, професор в ИВП, 1962 -2000, Техн. р-л на строежа на яз. Тополница, 1958-1962, Член на Съвета по национално развитие към Президента на РБ, 1997-2001