В блога на инж. Асен Личев (дългогодишен висш служител в МОСВ) от 18.11.2017,(http://asenlichev.blog.bg/technology/2017/11/18/da-syjivim-severna-bylgariia.1578451), четем постинга „Да съживим България“, където, той, след кратко описание, отправя призив да подкрепим мегапроекта ABC+De на българска частна компания Large Infrastructure Projects ltd. за строителството на няколко язовирни стени по протежение на българския бряг на р. Дунав. Този проект бе представен и в няколко медии и научно-технически конференции, организирани от Съюза по водно дело. Високата стойност на проекта (няколко десетки милиарда евро) и неговата несъстоятелност ме предизвика да взема публично отношение, за съжаление на инж. Личев, в отрицателна посока.
Изграждането на язовирни стени на р. Дунав започна през втората половина на ХХ век с проектирането и изпълнението хидротехническия комплекс (хидрокомплекс)[1] „Никопол – Турну Мъгуреле“ .Той бе част от по-мащабен проект, включващ изграждането и на хидрокомплекса с едноименна язовирна стена „Силистра-Каралаш“ [1]. Основна цел бе енергодобиване и подобряване на условията на корабоплаване. За подготовката на строителството на язовирната стена на р. Дунав при гр. Никопол и гр. Турну Мъгуреле даже бяха изразходени няколко милиона лева.
Българската академия на науките, тогава, по своя инициатива, изработи становища, които показаха редица нерешени проблеми, които засягаха икономическата рентабилност, техническата и екологическа съобразност на тези хидрокомплекси [2,3,4]. С активното участие на няколко институти от БАН (Института по водни проблеми, Института по икономика, Института по геология и др.), и с активната подкрепа на Председателя на БАН, акад. Ангел Балевски, Политбюро и Президента на НР България Тодор Живков бяха принудени да приемат правотата на направените експертизи и проектирането и строителството на хидрокомплекса „Никопол-Турну Мъгуреле“ бяха прекратени.
Сега, отново, българска частна компания Large Infrastructure Projects ltd., със смел замах, предлага мегапроект ABC+De, чрез който да решат транспортните проблеми, а и не само транспортните, на държавите между Егейско море и Балтийско море чрез изграждането на високоскоростни ж.п. транспортни и водни пътища.
Предвижда се изграждането на множество хидрокомплекси по цялото протежение на реката, четири от които в обсега на българската граница [5,6,7,8,9]. От тази гледна точка проектът ABC+De възражда и разширява идеята от времето на социализма за изграждането на хидрокомплексите „Никопол-Турну Мъгуреле“ и „Силистра-Калараш“.
В нетранспортните проблеми, които авторите на проекта претендират да решават, се споменават наводненията, вредния ефект на сушата и глобалните промени, защита на околната среда и развитие на биологичното разнообразие, производство на зелена енергия, управление на р. Дунав и нейните притоци.
Оценка до колко тези проблеми се решават по цялото протежение на реката може да се даде само след множество експертизи от съответни специалисти на засегнатите страни. За сега у нас такава оценка не е правена, ако не се счита постинга на инж. Асен Личев В настоящия ми постинг обект на оценка е проекта ABC+De за долното течение на р. Дунав в обсега на българската граница.
Първи проблем.
Неглижиране на основен елемент от състава на предложените хидрокомплекси – бреговите язовирни стени за защита на прилежащите на р. Дунав низини.
В състава на предвидените четири хирокомплекси са включени язовирни стени, състоящи се само от клапи, които преграждат течението на реката, и всяка от които повдига с около 6.60 м. нормалното водно ниво[2]. Нищо не се съобщава за защита на прилежащите на водохранилището низини от това повишение. Може да се гадае, че авторите на проекта ABC+De считат, че те са защитени от по-рано изградените диги за защита от високи води.
Трябва обаче, да се внесе яснота върху съществената разлика между функциите на дига и язовирна стена, която убягва, волно или неволно, от вниманието на предложителите.
Дигата е хидротехническо съоръжение, което има за цел безопасното поддържане на някакво високо водно ниво в продължение на няколко часа, до няколко дни, по време на преминаване на високи води. При по-продължително време на поддържане на високо водно ниво, филтрацията рязко, недопустимо се увеличава, а също и риска от аварии.
Хидротехническото съоръжение, което поддържа безопасно високо водно ниво през целия експлоатационен период на хидрокомплекса е язовирната стена. Неизменни елементи на язовирната стена са задължителните противофилтрационни екрани, ядра и инжекционни завеси, контролни и дренажни системи.
Следователно компановката на предложените четири хидрокомплекси не се състои само от клапи за задържане на водата и прилежащите шлюзове, ВЕЦ и рибни проходи, а трябва да включва и брегови язовирни стени[3], разположени по двата бряга на р. Дунав, в протежение на стотици километри за защита на прилежащите й низини.
Тези брегови язовирни стени трябва да отговарят на условията за сигурност в зависимост от обекта на защита, а това са десетки селища, стотици хиляди души население, стотици хиляди декари нискоразположени селскостопански земи само на нашата територия [1].
Задължителното включване в тялото на язовирната стена на надеждни противофилтрационни екрани, ядра, галерии и инжекционни завеси, контролни и дренажни системи прави невъзможно използването на съществуващите диги чрез укрепяването им и евентуално надграждане.
Нещо повече. Геоложкия строеж на дунавските низини, състоящ се от пластове от льос, глина и чакъли създава условията на скачени съдове с водите на р. Дунав [2]. Това означава, че за прекъсване на тази връзка инжекционните противофилтрационни завеси ще трябва да стигнат до водоупор, понякога на десетки метри дълбочина.
Големите инвестиции за изграждането на бреговите язовирни стени, които ще надвишат десетки, или стотици пъти стойността на основната язовирна стена, и значението им за сигурността на защитаваните територии, ги прави основните хидротехнически съоръжения на хидрокомплекса. А те липсват в проекта. От това следва, че проектът ABC+De далеч не е в достатъчна подробност разработен, както се твърди, за да се премине към инвестиционен процес [7,8].
Втори проблем
Осигуряване на прилежащите на р. Дунав низини от наводнения и заблатяване.
Дори да се приеме, че тези брегови язовирни стени са предвидени в проекта, сигурността на прилежащите низини не е осигурена в необходимата степен.
Най-напред, в проекта не е показано ясно каква е честотата на високата вълна, която е приета за оразмеряване на съоръженията на хидрокомплексите. Това е изключително важно, особено що се отнася до определяне на котата на короната на бреговите язовирни стени, преливането на които при високи води би било катастрофално за дунавските низини.
Без да е посочено експлицитно, предложителите на проекта ABC+De очевидно считат, че с отварянето на клапите и при липса на водоподпорен праг, високата вълна ще преминава безпрепятствено през створа на стената без да се създава обичайното подприщване, т.е. водните нива нагоре по течението ще бъдат тези, каквито са били и преди построяване на съоръжението. Това не е така, защото част от леглото на реката е заето от подпорни стълбове, ВЕЦ, шлюзове и рибни проходи, които малко или много ще предизвикат съответно подприщване.
За осигуряване на протичането на част от високите води в участъка на реката от началото на границата между РБ и Румъния до Белене в проекта се предвижда канал в територията на Румъния. Това решение не е обосновано, нито технически, нито икономически, чрез сравнението му с варианта използване само на основното речно легло чрез повишаване на височината на бреговите язовирни стени.
Независимо от наличието на екрани, водоплътни ядра, противофилтрационни завеси, които задължително трябва да се предвидят при изграждането на бреговите язовирни стени, известна филтрация е неизбежна. Като се има предвид и голямата дължина на тези стени проблемът става изключително важен. Неизбежни са изненади от геоложко естество и техническо несъвършенство, които ще увеличат изчислената филтрация (а информация за такива изчисления липсват). Към тези филтрационни води трябва да се прибави и естествения подземен приток, идващ от Стара планина.
Всички тези води трябва да се дренират чрез специално проектирани дренажни системи и прехвърлени помпено във водохранилището. Това означава, че част от произведената енергия от хидрокомплексите ще отиде за отводняване на застрашените от заблатяване низини. В доклада на Геоложкия институт към БАН се обръща внимание на факта, че дренажните сондажи на отводнителните системи, поради спецификата на земните пластове на крайдунавските низини, се задръстват и бързо излизат от експлоатация [2].
Всички тези обстоятелства правят много голяма вероятността от повишаване на подпочвените води, заблатяване и засоляване на почвата.
Голямата дължина на бреговите язовирни стени увеличава неимоверно риска от аварии с всичките катастрофални последици от тях.
Трети проблем.
Активиране на свлачищата по българския бряг.
По протежение на българския бряг са известни активно действащи свлачища, които са голям проблем за селищата в техния обсег. Вследствие повишаване на нормалното водно ниво и ежедневното му понижаване и повишаване вследствие работата на ВЕЦ ще се формира двупосочна филтрация, която ще наруши крехкото статично равновесие на съществуващите свлачища и ще активира нови такива. Финансовите разходи за тяхното укрепване съвсем не са за пренебрегване.
Четвърти проблем.
Липсва технико-икономическа и екологическа оценка и сравнение с заместващи варианти.
Основно правило при проектирането на такива сложни и многообразно въздействащи върху икономиката и околната среда обекти е да се направи сравнение с заместващи варианти – в случая, осигуряване на необходимата дълбочина за корабоплаването чрез драгиране, комбиниране с автомобилен и ж. п. транспорт в месеците на маловодие и други.
В проектите за хидрокомплексите „Никопол-Турну Мъгуреле“ и „Силистра-Калараш“ и в експертизите на Българска академия на науките [2,3,4] има доста подробни икономически оценки и сравнения, които показаха икономическа несъстоятелност и нерешeни технически проблеми. Вярно е, че те са направени в условията на друга икономическа система и технически възможности за изпълнение, но това е допълнително основание да се изиска изготвяне на технико-икономическа и екологическа оценка на проекта. В до сега представения проект такава липсва.
В редица публикации [10,11,12,13,14] се лансира идеята за канал от р. Дунав до Егейско море. Вариантите са два: първият - по реките Струма или Марица и Искър и вторият - по реките Вардар и Морава. Дали това са по-изгодни варианти, специално за изключване на долното течение на р. Дунав от проекта ABC+De, е предмет на подробно проучване и експертизи, но е задължително те да бъдат включени в предварителните проучвания.
Що се отнася до производство на зелена енергия, приносът е спорен. Според [8] общата инсталирана мощност в българския участък ще възлиза на 1376 мегавата, или припадащата се част за България - не повече от 600 мегавата. Няма никаква оценка на инвестициите, които ще се отнесат към този отрасъл, колко ще струва един киловатчас, сравнение с цената на енергията, произведена по други способи и т. н. Говори се за акумулиране на енергия [8], но никъде не се споменава дали това ще става като електроцентралите работят като ПАВЕЦ (което, в случая, е невъзможно) или по някакъв друг, неизвестен за читателя начин. А колко ще бъде количеството енергия за изпомпване на филтрационната вода и тази, стичаща се подземно от Стара планина и дали тя няма да бъде дори повече от произведената от централите, не се съобщава.
Могат да се приведат и други не по-малко важни проблеми, които изобщо не се решават в проекта. Така, колко ще струват и каква ще е щетата от заливането на използваеми площи, техническа, икономическа и екологическа обосновка на построяването на канала Cetate за високи води на Румънска територия и т.н.
Говори се за осигуряване на целогодищен воден транспорт, но се изключва периода на ледоход, което е в противоречие с това твърдение. Забавянето на скоростта на водата във водохранилищата ще благоприятства образуването на лед с което ще се удължи периода на невъзможност за корабоплаване.
Не е отделено внимание на промяната на биологичното състояние на водата във водохранилищата, което, вследствие забавяне на скоростта на водата със сигурност ще се влоши. И т.н. и т.н.
Единственият положителен ефект от осъществяването на този мега проект би бил подобряване на условията за корабоплаване, но икономическа оценка на този ефект авторите не дават. Всичко останало показва или непознаване на материята, или умишлено изопачаване на ефектите и омаловажаване на вредните последствия от реализирането на проекта..
Проектът ABC+De по своята мащабност (необходимите средства за хидрокомплексите, според автора му, са около 35 милиарда евро [9]), както и проектът за канал между р. Дунав и Егейско море, влизат в категорията „утопични” идеи.
Дали такива проекти са реално приложими от икономическа, техническа, екологическа и социална гледна точка показва по-подробното им разглеждане и оценка. Ако се установи, че те са неприложими, съдържат изключително рискови моменти за икономиката, околната среда и обществото, тези идеи отиват в категорията „щури идеи”.
Що се отнася конкретно до проекта ABC+De за долното течение на р. Дунав, от казаното до тук следва, че той далеч не е разработен в достатъчна подробност, както се твърди, за да се премине към инвестиционен процес. Подробният прочит на лансираното предложение, като се вземат пред вид изказаните по-горе съображения относно икономическата, техническата и екологическата му целесъобразност, показва неговата несъстоятелност, обезсмисля по-нататъшното му развитие и спокойно може да бъде категоризиран в категорията „щури идеи”. А с това ще се спестят десетки милиони левове само за проектантски труд.
Иначе, технически, всичко може да се осъществи има ли пари, има ли кой да ги даде и достатъчно ли е състоятелен и отговорен да посрещне изненадите, които биха възникнали при реализиране на проекта.
За щури идеи са необходими щури инвеститори, но за сега не съм чувал да има такива.
Литература.
1. Венков, С. Многофункционални обекти в българо-румънския участък на река Дунав. Научно-техническа конференция „Язовирното строителство в Р. Б. – настояще и перспективи” София, 18.02.2011, http://w3.uacg.bg/UACEG_site/FHE-2011-Konf-Docs/13.pdf
2. Доклад на Геологическия институт „Страшимир Димитров“ към БАН относно строителството на хидрокомплекса Никопол-Турну Мъгуреле. 29.10.1986. Архив на БАН.
3. Доклад на Икономическия институт към БАН относно строителството на хидрокомплекса Никопол-Турну Мъгуреле. 24.10.1986. Архив на БАН.
4. Доклад на Института по водни проблеми към БАН относно строителството на хидрокомплекса Никопол-Турну Мъгуреле, 28.10.1986. Архив на БАН.
5.Български проект ще свързва Егейско с Балтийско море,
Blitz.bg, 19.01.2016. https://www.blitz.bg/ikonomika/blgarski-proekt-shche-svrzva-egeysko-s-baltiysko-more_news387694.html
Faktor.bg, 19.01.2016. https://www.faktor.bg/bg/articles/ikonomika/balgarski-proekt-abc-de-shte-svarzva-egeysko-s-baltiysko-more-64885
Standartnews, 19.01.2016, http://standartnews.com/biznes-ikonomika/balgarski_proekt_shte_svarzva_egeysko_s_baltiysko_more-318708.html
6. Мегапроект търси частни инвестиции. Infrastructure.bg, 19,01.2016. https://infrastructure.bg/news/2016/01/19/2688399_megaproekt_tursi_chastni_investicii/?ref=id
7. Марков, Р. Управление на водите на река Дунав - основа за развитие на прилежащите региони. Научно-техническа конференция по случай Ден на водата. 22.03.2018. НДНТ ул.”Раковски” 108, София.
8. Марков, Р. Проектът ABC+De река Дунав. Сравнителен анализ с проектите "Никопол – Турну Магуреле" и "Силистра – Калараш". . Large Infrastructure Projects ltd. Честване на деня на р. Дунав, 29 юни, 2018 г. НДНТ ул.”Раковски” 108, София.
9. Цанев, Б. Търсим €38 млрд. за жп магистрала, Стандарт, 20.01.2016, стр. 9. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2016-01-20&article=242502
10. Иванов, В. Да минават ли кораби под Стара планина? в. Сега, 21.12.2000. http://www.segabg.com/article.php?id=238937
11. Плавателен канал ще свързва София с Дунав и Бяло море. Вестник Новинар,19.04.2007.
12. Патоков, И. София може да е пристанище. в.Труд, 14.02.2008, стр.17, http://www.voda.bg/news-15/info-527
13. Плавателен канал през порт София свързва Северно с Бяло море. 19.06.2009, http://www.politika.bg/article?id=13180
14. Грандиозен проект свързва р. Дунав с Егейско море. Медиапул.bg, 03.08.2017
[1] Хидротехнически комплекс (хидрокомплекс) – обобщаващо понятие, включващо освен главния елемент – хидротехническия възел (язовирна стена и прилежащите й съоръжения, като преливници, изпускатели, шлюзове, рибни проходи) още водохранилището, ВЕЦ, водовземни съоръжения, контра-язовирни стени и други хидротехнически съоръжения (които могат да бъдат отдалечени по местоположение от язовирната стена), свързани с екслоатацията на усвоявания от комплекса воден ресурс.
[2] За сравнение, повдигането на нормалното водно ниво с изграждането на хидрокомплекса „Никопол-Турну Мъгуреле“ е 10 м.
[3] Аналогично, язовирната стена на опашката на яз. Белмекен е наречена „контрастена”
