Човешкото общество на земята, най-общо, е подразделено на подобщества, които, по териториална принадлежност, се управляват по собствени закони. Тези подобщества заедно със своята територия са съществуващите днес държави каквато е България.

В днешно време част от тези подобщества са групирани в по-големи подобщества, за управлението на които са създадени и действат закони (директиви) в чиято рамка действат законите на отделните държави. Такова подобщество е, например, Европейският съюз.

Когато се говори за закони неизбежно възниква въпроса за човешките права и свободи. Често се твърди, че в един или друг случай са нарушени човешките права и свобода на отделния индивид.

Утопично, свободата на отделния индивид означава, че човек, като живо същество в природата, е свободен да прави всичко, което е в негова полза, изгода – включително да убива не само животни но и себеподобни, да изнасилва и прочие. Такава е свободата на всички животни в природата. Но човекът е социално животно и е стигнал в своето развитие до убеждението, че за да се развива човешкото общество в което живее, а и в природата, някои дейности трябва да му се забранят. Така са създадени норми на поведение, обобщени с понятието морал и законите, като набор от забрани, ограничаващи утопията „свобода на отделната личност”. В този смисъл е и понятието „Всичко, което не е забранено от закона, е позволено”.

Най-общо, основната цел на законите в дадено подобщество (държава) е неговият (нейният) просперитет.

Тези закони се създават от по-малка група от хора (народни представители или депутати) от това подобщество – парламент, сенат и т.н. Тези депутати се явяват представители на по-малки подподобщества, обособени по териториален признак – общини, области или избирателни райони и/или по идеен (партиен) признак.

Изборният закон дава отговор на задачата как да бъде избрана тази малка група от хора, народни представители, от средата на самите избиратели, които да се справят успешно с поставените им задачи.

По същество изборният закон е набор от правила, така, че да се постигне основната цел - да се създаде орган на управление – парламент, който успешно да управлява страната в определен период от време и в определени условия и степен на общестено развитие у нас и света . Ако тези правила не са добре обмислени е възможно да се избере парламент, който да доведе до хаос в управлението до степен на национална катастрофа.

Ако се изхожда от принципите за демокрация и съвременните тенденции за глобализация в човешкото общество логично е да се даде правото на избор на народни представители за парламента на България на всички хора по света. Но както се каза по-горе основен приоритет на народните представители е да създават закони за развитие и просперитет на не коя да е държава, а на нашата държава. А пряк интерес от това имат единствено гражданите на тази страна.

От тук произхожда основното изборно правило – правото на избор само на гражданите на Република България. Така е до сега и в сегашния действащ изборен закон.

Тук обаче има една подробност, която заслужава внимание. Има граждани на РБ, които живеят в чужбина и граждани на РБ с двойно гражданство. Тяхната съдба зависи (в повечето случаи в по-голяма степен) и от законите на други подобщества (държави). Не може да се счита, че техният интерес от развитие на нашата държава е така силен, както на тези, които живеят в нашата страна. В определени случаи дори техният интерес може и да е противоположен. Възможно е те да са в зависимост от държавата в която живеят и която има определени политически интереси от начина на управление на нашата страна. Ето защо би могло да се направи известна диференциация за тях по определени обективни показатели.

Граждани на РБ, живеещи в чужбина, но:

- скъсали връзките с родината си, забравили, или изобщо не говорещи български език;

- не посещавали България в продължение на редица години;

- нямат родствени връзки по права линия – родители, братя, сестри, живеещи в България, за да се интересуват от условията при които те живеят;

- нямат имуществени интереси в България – недвижима собственост, инвестиции;

- имат двойно гражданство и техите лични интереси са слабо свързани с просперитета на РБ.

Би трябвало изборният закон да отчита тези обстоятелства и в зависимост от тяхната тежест, да ограничи изборното право на споменатите по-горе граждани, в интерес на гражданите, които живеят в РБ. Тезата в този случай, че се нарушава гражданското им право търпи критика. От една страна упражняването на това гражданско право не се отнася за проблеми, които засягат лично тях и от друга страна, защото това тяхно гражданско право нарушава правата на другите членове на това общество, които живеят в собствената си страна и те, и само те, трябва да определят правилата по които да живеят.

Правото на избор, което имат гражданите на РБ може да бъде оспорено и по други причини:

- поради възраст. И сега има ограничение за лица, ненавършили пълнолетие (18 г). Би могло да се обсъди предложение за завишаване на тази възраст на 21 г., така както е в някои други страни. Такова ограничение е в посока на изискване за по-висока обществено-социална зрелост на избирателя. Някои крайни предложения са за ограничение на изборните права на хора, навършили определена преклонна възраст. Това обаче, а приори, означава, че лишаваме тези хора от правото на избор при какво управление да живеят в съответния мандатен период, в който безспорно се очаква те да живеят.

- граждани, които не спазват законите на страната и имат осъдителни присъди за това. Тук трябва да се направи разлика дали тези нарушения са извършени умишлено, или непредумишлено;

- граждани под попечителство, неадекватни заради мантални нарушения, които не могат да преценят за какво гласуват;

- граждани без никакво образование, не могат да четат и пишат. Те нямат елементарни знания за общественото устройство на държавата и не са в състояние да оценят значението на изборния процес. Обикновено тази група от хора е манипулируема и гласува съобразно волята на тези, които купуват техните гласове. Парадоксално е, че дори заради тези хора се спъва усъвършенстването на изборния закон и технологията на гласуване защото, видите ли, нямало да се оправят в изборната стаичка.

При създаването на изборния закон всички тези обстоятелства трябва да се вземат предвид и се приемат правила с оглед не какъв да е избор, а избор на качествени народни представители, чиято дейност да доведе до устойчиво развитие на държавата.

Важен въпрос, който също възниква при написване на изборния закон е въпросът за задължителността за гласуване. За да няма възражения, че това нарушава правата на избирателя, той може да бъде попитан предварително желае ли да гласува или не. Ако каже „да” и не гласува, обществото има пълното право да му наложи санкции. Ако ли каже „не”, неговото име да бъде изключено от списъка. Той не желае да определя с неговия глас каква да бъде системата за управление и кои да ни управляват и се съгласява това да бъде определено от гласуващите.

След като се определи в закона кой има право да избира следва да се реши въпроса как да стане самия избор.

Човешкото общество, в лицето на отделните държави, има богат опит, понякога твърде горчив, при избира на своя елит, който да управлява страната. Необоснована самонадеяност и риск би било, ако при създаването на изборния закон не се вземе под внимание този опит. Един неуспешен експеримент на нови правила, несъобразени с нашата действителност, би довел страната до политическа и икономическа катастрофа и фатални последици за живота на всеки избирател за дълги години напред.

Народните представители трябва да защитават интересите на своите избиратели, но същевремено и да работят за създаването на закони, които да съдействат за просперитета на цялото подобщество (държавата), в рамките на което ще действат тези закони. От изборът на тези народни представители зависи съдбата на това подобщество (държавата). Избирателят от един изборен район, например Кърджалийски, е лично заинтересован от качеството на народния представител избран във Видински район, и обратно.

В този смисъл абсолютизирането на мажоритарния вот, като най-добра форма на избор на народни представители, където достойнствата им се оценяват единствено от това, доколко те защитават интересите на избирателите от техния район е погрешно. Партийният вот смекчава такова абсолютизиране като извежда на по-преден план провеждането на политика на реализиране на идеи и принципи на управление, валидни за цялото подобщество (държава).

Добра или лоша, партийната система е в основата на управлението на почти всички държави, дори и в най-мракобесния им период на съществувание.

Партията по същество е организация на съмишленици, обединени от общи идеи и принципи за управление на обществото.

Хората в едно общество, въз основа на своето битие и способности за по-задълбочен или повърхностен анализ на заобикалящата ги действителност, или въз основа на влияния извън тяхното самосъзнание, се групират или симпатизират на определени партии.

Като изключим периода на социализма 1944-1989, когато имаше на практика една партия, наложила насилствено една единствена идея, за управление на страната, след 1989 г. у нас се обособиха множество други партии, различаващи се по идеи, принципи и приоритети за управление на страната.

Не бих искал да класифицирам партиите и да оценявам положителните или отрицателните им качества – леви или десни, консервативни или либерални, червени или сини, националистически или интернационалистически, зелени или кой знае какви. Някои се различават от другите съществено, други си приличат много, трети се преплитат и т.н.Това всеки избирател трябва да направи съобразно своя мироглед и разбирания.

По-важното в настоящия момент е да се обсъди дали да се промени досегашната система на избори, основаваща се на съществуването на партийна система на управление, или да се направи промяна, и каква промяна.

Някои ще кажат, че този въпрос е решен с проведения последен референдум, където мажоритарният вот, според вносителите на референдума, е безпрекословно волята на суверена (народа). Но не е така. Най-напред „масовото” участие в референдума се дължи на механичното обединяване на президентските избори с референдума. Ако мястото на гласуване беше разделено, дори в различни помещения, гласуващите в референдума щяха да бъдат значително по-малко. И още по-малко, ака разместването беше и във времето. Освен това, в поставените въпроси на референдума имаше голяма доза популизъм. В крайна сметка, два милиона и половина далеч не са дори половината от българския народ.

Фактът, че в почти всички държави по света управлението се основава на партийна система, трябва да ни подскаже, че трябва да внимаваме много, ако искаме да излезем или заобиколим тази система. Българското общество има значителен опит в устройството на управление, основано на избор на партиен принцип и по-малък опит при управление, основано на мажоритарен избор.

Основно предимство на партийния вот е че, в листите са включени кандидати, които, малко или повече, са известни политически личности и за тях в обществото има определено мнение. Освен това тяхната кандидатура е обсъждана предварително в известен кръг от това общество.

Партията, по принцип, е обединение на съмишленици по идеи и принципи на управление, валидни за цялата страна, нефрагментирани по териториален, религиозен или етнически принцип.

В какво в същност се състои недостатъкът от досега прилаганата система на избори?

Партиите съставят и предлагат изборни листи, в подреждането на които избирателят няма възможност да влияе.

В последно време чрез частично въвеждане на преференциален вот се направиха плахи промени, които позволяват да се промени това подреждане само за първият кандидат и то при рестрикции относно процента на гласувалите за това.

Разумният подход е подобряване на партийния вот чрез въвеждането на пропорционално преференциалния вот в пълната му форма, или по-ясно казано, избирателят да има правото и възможността да избере партията, която счита, че трябва да управлява, но да преподреди изборната й листа без никакви ограничения съобразно своите виждания и преценка за кандидатите. Това е мажоритарен вот, но въведен в рамките на партийната избирателна система. Окончателното преподреждане на листата и изборът на кандидатите да стане съобразно подадените гласове.

Така, на практика, се въвежда конкурентност между кандидатите за народни представители в самата партия. Това неминуемо ще доведе до извеждане на по-предна позиция активните кандидати и преминаване на по-задна позиция на кандидати от челните места, които в своята дейност не са показали необходимите качества. Това е благоприятно за повишаване на активността на бъдещия парламент като цяло. Такъв вот може да доведе до сътресения и в самата партия, но това ще е в интерес на обществото.

Има народни представители, които, в качеството си на заемащи лидерски позиции в партията, са превърнали парламентаризма в професия десетки години.

Този недостатък ще се отстрани частично чрез въвеждането на пропорционално преференциалния принцип на избор, но може да се допълни чрез въвеждане ограничението един народен представител да не може да бъде избиран в повече от два, или три последователни мандата.

Когато мнозинството в парламента се формира от коалиции, или псевдокоалиции, формирани след изборите, е възможно партия със значително по-малко избрани депутати да налага своята воля под заплахата да наруши коалиционното споразумение и да предизвика предсрочни избори.

Такива парламенти са неустойчиви и както показва практиката у нас последните години, не достигат до пълен мандат управление. Нормално е, когато обществото е гласувало доверието на една партия, или коалиция от две и повече партии, те да управляват в пълния си мандат – 4 години. Това е периодът в който се очаква управляващото мнозинство да изпълни обещанията, които е дало на избирателите си. Противното е прибързано решение и е във вреда на обществото.

Необяснимо защо някои твърдят, че двупартийната система, която безпорно би била далеч по-устойчива система на управление, е зло за обществото. Нека да се вгледаме в природата. Нима процесите в нея не протичат именно в единство на две противоположности. Имаме: магнетизъм – привличане, отблъскване; устройството на атома – протони, носители на положителен заряд и електрони, носители на отрицателен заряд; електричество – плюс, минус; тревопасни и хищни животни; съпружеската връзка на мъжки и женски пол и т.н. Нима някой може да мисли, че човешкото общество може да съществува и се развива на основата на еднополовите бракове? На джендър идеологията?

В нашата страна, исторически, партиите след 1989 г се обособиха като партии център ляво и партии център дясно. Винаги обаче, сред множеството от партии се очертават по една по-голяма партия в двата полюса, ляво и дясно. Другите по-малки партии се опитват да водят самостоятелна политика, но винаги гравитират, или към ляво, или към дясно. Те се крепят благодарение на амбициите на техните лидери, водейки се от принципа „По-добре глава на котка, отколкото опашка на лъв”. Практиката показа, че партии от центриски тип, не просперират. И това е така, защото в тях, под повърхността, доминират едноврменно, и ляв, и десен уклон.

Създаването на условия за развитието на партиите чрез тяхното обединяване на основата на идеи и програми, било в ляво, било в дясно, ще доведе неминуемо до по-стабилно управление и развитие на обществото. Технологично, това може да стане чрез увеличаване на прага за влизане в Парламента от 4% на 5%, или повече проценти. Това обединение ще доведе до засилване на позициите на управляващото мнозинство, но и до засилване на позициите на опозиционното малцинство. От резултатите на управление през делегирания мандат, ще зависи дали управляващото мнозинство ще запази лидерството си и през следващия мандат, или ще предаде властта на опозицията. Ще отпаднат малките партии, които на практика са в основата на неустойчивостта на управлението. Тези малки партии ще могат да продължат своето съществуване извън Парламента, ако тяхните програми са достатъчно сериозно обосновани, което ще им позволи да прескочат по-високата бариера на следващите избори.

Основно преимущество на мажоритарната избирателна система, прокламирано от нейните привърженици, е, че в изборите участват лица, с надпартиен статут.

Но това така ли е?
• На практика, мажоритарните кандидати са подставени от партиите кандидати. и основното преимущество на мажоритарния вот за „надпартийност” се оказва заблуда;
• Ако независимият кандидат няма материалните ресурси за провеждане на предизборната кампания той няма шанс да бъде избран. Обикновено неговата кампания се финансира или от партия, или от сенчестия бизнес Мажоритарната избирателна система дава изключителни възможности на олигарсите да влезат в парламента;

Освен това, възникват затруднения при дефинирането на новите избирателни райони и се засилва влиянието на закупуването на гласове за изопачаване на изборния процес.

Много от дискутираните проблеми, особено внедряване на преференциалния вот в пълната му форма, изискват усложняване на техниката на гласуване. В това отношение машинното гласуване е единственото решение. Що се отнася до дистанционното гласуване (фактически то е машинно гласуване ,но дистанционно, с предаване на информацията по интенет), практиката показва, че съществува реална опасност от изкривяване на вота чрез хакерска намеса от най-високо, дори международно ниво.

Някои решения на поставените проблеми изискват промяна на Конституцията. Ако искаме нашата държава да просперира това трябва неотменно да се направи. И колкото по-скоро, толкова по-добре.