Не е добре да си на 86 г, защото ти наближава краят. Но пък е добре, че си преживял дълги години, много си видял, много си научил. Е, някои неща - позабравил. 

Може и да е така, но добре помня това, което съм научил в началните класове. И тъй като някога ни учеха да бъдем учтиви с възръстните, помня много добре учтивата форма на обръщение в българския език. И много ме дразни когато, уж образовани хора, особено журналисти, питат събеседника си „Какво сте правил …“, „Вие сте казал …“ вместо „Какво сте правилИ …“, „Вие сте казалИ …“ и т.н.

За тези, които са забравили, ще припомня, че при учтивата форма в българския език, в сложните времена, и спомагателния глагол и миналото причастие на основния глагол са във второ лице, множествено число.

Като  пенсионер, вечер, дистанционното на телевизора ми е в ръцете постоянно и обикалям различните канали. Понякога слушам с интерес интервютата на г-жа Наделина Анева. Интересни събеседници, приличен разговор, прилично поведение и приличен вид на водещата, но учтивата й форма на обръщение куца. Обаянието й, поне за мен, отиде на кино. Опитах се да намеря личен телефон, личен Емейл за да й подскажа дискретно за грешката, но не успях. Използвах профила й във Фейсбук на Канал 3, но - никакъв отзвук. За това е и този постинг. Дано ме чуе, и покрай нея и други, които не помнят какво са учили в началните класове на образованието си.

И тъй като съм доста живял, помня първите (а и не само първите) изяви на Людмила Живкова –стожер в културата на НРБ. Това, което, още тогава, силно ме подразни бе говоренето й на „ме“. „Ние говоримЕ …“, „Ние ПравимЕ …“ и т.н. Аз го наричам „мекане“. И о, ужас! От тогава, като че ли всички започнаха да мекат. И до сега! Започвам да мисля, че щом като академици и министър-председатели така говорят, аз не съм прав.

В крайна сметка, като искат така да говорят, нека си говорят. Но помня, след девети септември, 1944 г. много хора, без образование, заеха висши постове, но не знаеха къде се пише „ъ“ или „ѫ“, къде се пише „е“ или „е-двойно ѣ “, къде се пише  „ъ“ на края на думите.  В резултат за да не излезе, че не знаят да пишат, побързаха официално до изгонят две букви от българската азбука и промениха граматичните правила.  Било символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм. Много ще кажат: „Ами, да! Правилно! Но, питам се, защо англичаните (а и французите) не се поучат от нас и променят своя правопис, защото много ме измъчват като един звук го изписват с няколко букви. Излиза, че ние сме по-умни, а те глупави. Но от тяхна гледна точка ще е обратното. Коя е правилната гледна точка вие преценете.

Та и сега! Очаквам, че скоро правилата за учтиво обръщение в българския език и спрежението на глаголите, окончаващи на „я“ в инфинитив да бъдат променени, защото не може журналисти, академици и министър-председатели да говорят неправилно. Тогава само аз ще говоря неправилно. Но аз кой съм? Никой.

Проф. д.р инж. Тодор Христов